„Атанасни басни“ – Атанас Звездинов

Видяхме го, но де се е видяло

опашка да върви сама, без тяло!

А беше, беше някога юнашка,

а беше за завиждане опашка.

И да ѝ беше тялото мъничко,

то имаше си, имаше си всичко.

Сега е и проскубата и бедна –

от всичките опашки е последна.

Сега е и без армия, без флота.

Изобщо – непригодна за живота.

И няма граждани, а поданици само.

Бозволието сякаш е голямо.

Та кой ще уважава като цяло

опашката, останала без тяло.