Атлас на българската литература 1740 -1877

С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „Атлас на българската литература – последно четвърт хилядолетие“, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия є новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година.

Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското възраждане и на цялата новобългарска култура „Стематография“ на Христофор Жефарович (1741). Така по стечение на обстоятелствата Атласът изпълни своето четвъртхилядолетие и без антиисторичния период 1989–2012, който трябваше да обхване последните 22 години.

В този си вид първият „Атлас на българската литература” в томове доби

следния вид:

Атлас на българската литература – (1740 – 1877)

Атлас на българската литература – (1878 – 1914)

Атлас на българската литература – (1915 – 1944)

Атлас на българската литература – (1944 – 1968)

Атлас на българската литература – (1969 – 1989) в две части: (1969 – 1979) и (1979 – 1989).

Така опрян на представителни извадки от библиографията (пълна за Възраждането и изборна за останалите периоди), на оперативната критическа рецепция, пълната библиография на новите периодични издания, както и на обзорни статии за авторите и обзори за важните културни и обществени събития, Атласът остава с отворена структура, която може да се продължава и допълва в годините, ако бъдещите поколения литратуроведи се убедят в качествата му на антологично и енциклопедично пособие.Това изчерпва и най-важната цел на създаването му – литературата в собственото си лоно, каквато е, когато се поражда.