Автопортрет в огледалото на сцената

Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса – с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. 

Тази книга е не просто мемоарна – споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на ХХ век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно сложно, колкото деструктивно, толкова и съзидателно време.

— Проф. д-р Людмил Димитров

Завладяващ разказ на Иван Добчев за преживяното време, за паметта и „обстоятелствата“, за „анекдотите“ от две епохи и, за театралното „чудо“ и паралелния свят на сцената. Увлекателно и талантливо написана книга, подарък за неговите почитатели.

— Д-р Николай Михайлов

Тази книга върви директно срещу най-упоритите мълви за Добчев. Обратно на огласяваното, тук се самоизрича дълбинна чувствителност, емоционалност, ранимост. Пред нас е едно добре документирано свидетелство за могъщ културен, интелектуален, емоционален и естетически растеж. Разказ, пронизан от хумор и плътна самоирония. Една силна книга.

— Проф. д-р Георги Каприев

Прочетете откъс