Бележки за забравяне

"Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото „смешно“, и неговото „парадоксално“. Някога писа: „В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал“. И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, но да не се предаде на смъртта. Той е обективен, естествен и свръх-човешки добър. Затова го разпознават като абсурдист. Погледнеш ли трезво, виждаш очевидното: той просто не е от този свят."

– Георги Каприев