Безпризорни ангели

"Представителят на групата "Литература Диктатура" Светослав Терзийски дебютира с разказите от книгата "Безпризорни ангели". Историите ни срещат с доста колоритни персонажи, сред които се вмъкват "безпризорни ангели", херувими, архангели и всевъзможни паднали герои и обитатели на небесните селения. Динамичен сюжет, силна ирония, хумор, примесен с цинизъм са инструментите за справяне в баналния контекст на ежедневието."   
Мария Калинова, Литературен вестник

Вероятно, преследвайки своята цел за достъпност и яснота, стилът на Светослав Терзийски е детайлен, обстоятелствен и внимателен при портретирането на персонажите си. Но в същото време разказите са изпълнени с „цветисти фрази”, но това, което спасява книгата от грубата и непремерена вулгарност, е умението на автора да разкаже реалността в нейните нюанси. “Безпризорни ангели” на Светослав Терзийски не произвежда типажи, а индивидуалности, запомнящи се характери, които успяват да разкажат собствената си, уникална история.
Валерий Зайцев, Litclub.bg

"Според Ангел хората бяха простаци и животът постоянно доказваше това му убеждение. Особено съседите от кооперацията. Добре, че не му се налагаше да ги вижда често. Работата, с която се хвана, беше мизерна, но заради нощните смени не му се налагаше да се разминава със съседите си, за които твърдеше, че са пълни дебили.
Нощем си прекарваше времето в компанията на една машина за белене на картофи и няколко посърнали от безсъние женици, но с тях общуваше само мимически, заради постоянния шум. Благодарение на Ангел, на здравия му гръб и търпеливата му душа, доста хора ядяха готови салати – руска, италианска, европейска и най-вече картофена. Понеже постоянно му се спеше, беше свикнал да пие по десетина кафета на смяна, а когато на другия ден се събуждаше в ранния следобед, пак почваше да пие кафета, защото пак му се спеше. Така се движеше Ангел през живота – едър, със смъкнати дънки, а в ръка с чаша двойно кафе, силно до синкавост. От постоянната борба със съня веждите му бяха повдигнати, очите – примижали, а челото – набръчкано като на мислител, който в миг на прозрение пита света накъде отива."

Откъс от разказа "Натюрморт с потна баба и пасат"