Часовник от стара хартия

Една силно осезаема тъга присъства в етюдите на Николай Казанджиев. Много са изворите на тази тъга: нечистоплътният профил на българското побългаряване на европейското, както и профилът на самия нечистоплътен българин, обречените усилия да се спре времето, безвъзвратно отминаващото циганско лято. Тъй като една от основните същности на поезията е премълчаването, озаглавените като “препрочетени мълчания” фрагменти са силно лирически, отличават се с неподозирано вътрешно тематично и емоционално сцепление. Наред с това тези фрагменти са неуморими в стремежа си да разказват, или по-скоро само да задават истории, да сменят бързо обекта на разказването и да ни оставят да гадаем за края му. В етюдите от “Часовник от стара хартия” са успоредени различни вариации на избираните теми. Неспокойните духове на Бодлер и Ортега-и-Гасет са тласкали най-често Казанджиев в търсенето на непостоянните брегове на съвремието. Тяхната енергия той трансформира в специфично родна метафорика, навлиза в разговор със сродните нему светове или пък общува с тях с едно всепроникващо тъжно мълчание.