Добрият Сталин

Всеки днешен читател ще възприеме заглавието на тази книга като класически пример за оксиморон. Което от само себе си ще го накара да полюбопитства и да разгърне страниците, написани от най-известния на Запад и най-скандалния в Русия писател Виктор Ерофеев (виж романа „Енциклопедия на руската душа”). Но ако допълнително му е известен фактът, че авторът ú е роден в семейството на московски дипломат, преводач от френски на Сталин и помощник на Молотов, то тогава непременно и ще си я купи.

В документалния роман „Добрият Сталин”, преведен на 20 езика и обявен за международен бестселър, Виктор Ерофеев разказва (дали това е думата, когато текстът съдържа „не само тургеневски, но и шекспировски страсти”?) за участието си в организирането на знаменития самиздатски алманах „Метропол” през 1979 г., с което унищожава дипломатическата кариера на баща си. Идейният конфликт между баща и син поражда неочаквано мощен финал. С потресаваща откровеност, на каквато малцина писатели са способни, Виктор Ерофеев споделя: „Аз отворих вратите и прозорците за моето семейство. Кой би посмял да направи това? Бих искал да видя този писател, който би отворил тези врати. Не виждам такъв писател – нито в миналото, нито в настоящето. Никой не пише такива книги за родителите си. „Добрият Сталин” е опит да се каже: Ако вие сте с мен, дайте да направим опит да видим, да погледнем кои са родителите. Кои са моите, твоите, неговите? Да видим кои са нашите родители! Това е моята позиция. Това не е високомерна позиция. Това е позиция на ужаса.”