Джимо Сиджимката

Родина
Звънеца, топла песничка запял,
и страницата първа на буквара,
и думите: любов, победа, вяра, 
които пишеш върху листа бял.
Цвъртежа мил на лястовиче ято
в следобедната тиха синева,
и ябълката румена, която
сама ще капне в меката трева,
врабците рошави в клонака зиме,
и тропота на стъпки във нощта
и толкова безименни неща, 
наричани с едно едничко име!