Джонатан Ливингстън ЧАЙКАТА (пълно издание)

Непубликуваната досега глава на ЧАЙКАТА е като лъжица катран в кацата с мед. Нейната тема е подмяната на действието с ритуала, който го изпразва от съдържание, а стойността ѝ е почти колкото на останалите три глави, взети заедно. Четвърта глава е натрапчиво автономна спрямо останалите три глави в любимата на поколения ята книга. Тя е брилянтен пример за текстовете, които се пишат сами (дали?) и изискват време дори авторът да ги припознае като свои.

Ето как разсъждава авторът Ричард Бах над този феномен:

Препрочитах [тази глава] отново и отново. Не можеше да е вярно! Нима чайките, които бяха последвали Джонатан, щяха да убият духа на полета с ритуали?

Според тази глава беше напълно възможно. Аз не вярвах. Мислех си, че трите части казват всичко, че няма нужда от четвърта, че тя е небе над пустиня, прашни думи, които биха задушили радостта. И не бива да вижда бял свят.

Защо тогава не я изгорих?

Не знам. Оставих я настрана. Последната част от книгата вярваше в себе си, макар аз да не вярвах. Тя знаеше това, което аз отказвах да разбера: силите на властниците и ритуалите бавно убиват свободата ни да живеем така, както сами бихме избрали.