Един самотен човек

Последната творба на Фредерик Бегбеде, „Един самотен човек“, спокойно би могла да носи заглавие „Разказ за моя баща“. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг?

Докато с присъщата си хаплива ирония пише за своя баща, Бегбеде не крие, че всъщност задава въпроси на самия себе си. Търси обяснение за особености на своя характер, които се оказват наследени или пряко повлияни от този „французин, който смяташе себе си за американец, докато в действителност бе англичанин“. Или, както сам признава: „Написах всичките си книги, за да смая някой, който вече не е тук. Тази е първата, която пиша за себе си“.