Фалко

Джон льо Каре среща Габриел Гарсия Маркес – феновете на Артуро Перес-Реверте се увеличават главоломно с всяка следваща негова книга.

„Фалко” е първата книга от най-новата поредица романи на испанския майстор на перото Артуро Перес-Реверте. Едноименният главен герой е събирателен образ на безкомпромисен, суров, но и честен, понякога смел до безумие мъж – от онези мъже, които срещаме често по страниците на книгите на Реврете и чиито приключения следим със затаен дъх, без никога да сме сигурни в крайния изход.

Единак, циничен, изгубил вяра в благородните пориви на човешката душа, Фалко е наемник и предлага услугите си на онзи, който плаща най-добре. Помагат му хора, верни и предани на идеалите си, готови на всичко – но в мръсната игра на политиците нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед…

През есента на 1936 г, когато границата между приятели и врагове е сведена до опасна и твърде тънка линия, на Фалко е възложено внедряване в противниковия лагер - сложна и опасна мисия, която би могла да промени хода на испанската история. Няколко души са избрани за негови съучастници в това приключение – във възможно най-неподходящия момент мрачният скептик е споходен от мъчителна и невъзможна любов, а по всичко личи, че в тези времена, когато животът представлява низ от предателства, шансовете на Фалко и помощниците му да оцелеят са почти нулеви.

Ухаеше на лосион “Варон Денди”. Косата му беше сресана назад, разделена на път и фиксирана с лак. Застанал пред огледалото на хотелската стая, той си наместваше бавно яката и фалшивите маншети на смокинга. Нагръдникът беше безупречен, а черните тиранти придържаха панталоните, които се спускаха с безукорен ръб върху блестящите лачени обувки. За миг Лоренсо Фалко застана неподвижно и се огледа в огледалото, беше доволен от вида си: гладко избръснато лице, засечени на необходимата височина бакенбарди, сиви очи, които се самонаблюдаваха и наблюдаваха другите със спокойна и иронична меланхолия. Една жена ги беше определила някога - а жените умеят да дават такива определения - като очи на добро момче, на което не му е вървяло в училище.

Но в действителност нещата съвсем не се бяха развили зле за него, макар и често да му беше по-удобно да създава обратното впечатление, още повече, когато се намираше в компанията на някоя жена. Фалко произхождаше от добро андалуско семейство, занимаващо се с винарски изби, винопроизводство и износ за Англия. Обноските и възпитанието, придобити в детството, му бяха много полезни по-късно, когато буйната младост, провалената военна кариера, скитническият и приключенски живот подложиха на изпитание други черти от неговия характер. Сега беше на трийсет и седем години и притежаваше доста богата биография: Америка, Европа, Испания. Войната. Нощни влакове, граници, преминавани в дъжд и сняг, международни хотели, мрачни и опасни улици, потайни прегръдки. Имаше също –ако не го лъжеше паметта–места, на които се смесваха сенките, службата, и смътните спомени, и поне засега той не би възразил тези места да станат и повече. Животът за него беше една пленителна територия, ловен периметър за едър дивеч, правата над който принадлежеха на малцина смелчаци, на онези, които са готови да рискуват и, когато дойде моментът, да заплатят цената, без да възразяват. Келнер, кажете ми колко ви дължа? И задръжте рестото. Имаше възнаграждения, които се получаваха на момента. А може би и жестоки наказания, които чакаха своето време, но за тях все още беше прекалено рано. За Фалко думи като родина, любов или бъдеще не означаваха нищо. Той беше човек на момента, обучен да бъде такъв. Вълк в сенките. Ненаситен и опасен.

След като си сложи папийонката, жилетката и сакото, той закопча верижката на часовника – маншетите на ризата, които се показваха точно три сантиметра, бяха закопчани с гладки сребърни бутонели с овална форма -  и сложи в джобовете си предметите, които внимателно беше подредил върху скрина: запалка от масивно сребро “Паркър Бийкън”, автоматична писалка “Шейфър Баланс” от зелен яспис, молив със стоманено покритие, тефтерче, сребърна кутийка за лекарства с четири аскофена, портфейл от крокодилска кожа, с двеста песети в дребни банкноти и няколко монети за бакшиши. След това взе двайсет цигари от една голяма тенекиена кутия “Плейърс”, която беше получил от Лисабон, чрез дипломатическата поща на НСИО, и напълни с тях двете части на костенурковата табакера, която постави в десния джоб на сакото си. После се опипа, за да се убеди, че всичко е както трябва, и се обърна към пистолета, който беше оставил върху нощното шкафче до леглото. Това беше любимото му оръжие и от онзи месец юли обикновено не се разделяше с него. Ставаше въпрос за полуавтоматичен “Браунинг”FN, модел 1910, изработен в Белгия, с тройна защита, прост принцип на действие и автоматичен възвратен механизъм, пълнител с шест куршума. Едно доста плоско оръжие, лесно за употреба и същевременно леко, в състояние да изстреля куршум с калибър 9 мм със скорост от 299 метра в секунда. Следобед, преди да влезе във ваната, Фалко беше отделил доста време, за да разглоби пистолета, да почисти и смаже внимателно основните му части и да се убеди, че възвратната пружина под цевта работи безотказно и не засича. Претегли за миг пистолета на дланта си, провери дали пълнителят е зареден и поставен на място, а цевта - празна, зави го в кърпа и го скри върху гардероба. Не вървеше да отиде въоръжен до зъби на празника в казиното, макар че там преобладаващите сезонни плодове щяха да бъдат униформите, патрондашите и пистолетите.

Фалко хвърли последен поглед наоколо, взе палтото, белия шал, меката черна шапка и, преди да излезе от стаята, загаси осветлението. Докато вървеше по коридора, приятният спомен за това, че “Браунинг 1910” е бил моделът оръжие, който използвал сърбинът Гаврило Принцип, за да убие ерцхерцога Франц Фердинанд в Сараево и да разпали Голямата война, предизвика появата на жестока усмивка върху лицето му. Освен скъпите дрехи, английските цигари, сребърните и кожени предмети, аналгетиците срещу главоболие, несигурния живот и хубавите жени, на Лоренсо Фалко му харесваха подробностите, които придаваха пикантност на нещата. Харесваха му вещите с история.

// Related book:
// Author blog id:blogs/authors/17626640