Геният и неговият наставник

Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - там в редовете, написани като че с моята кръв. Аз вече нямам глас, аз съм отзвук; аз вече нямам вид - аз съм отблясък... И понеже не мога да кажа и една стотна от това, което той казва - аз му се давам целият - нека говори той!

Цветан Стоянов

(1952г., пролетта, фрагмент из дневников запис)

"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман.

Цветан Тодоров