Граници на забавяне

Книгата само на пръв поглед изглежда да е просто сборник с разкази. Всъщност отделните творби в нея са свързани с множество видими и невидими нишки, които ги подреждат в цялостен, мрежовидно разгръщащ се сюжет. Нишки, чието разплитане превръща внимателния читател в активен съучастник, въвлича го в литературни игри, които приличат на ребуси: нищо не е (само) такова, каквото изглежда; няма реалност, а игра на реалности, симулация, заместване…

Книгата подрежда няколко истории, които демонстративно се съпротивляват на лекото писане и лекото четене, при все че нерядко ползват тъкмо хватките на популярната литература: любов и прелъстяване (в режима на модела “курортна история”), несъстояла се и измисляна любов, инцестна любов, убийство от любов… Ала най-важното тук се намира винаги една крачка по-нататък. Не фабулата, не онова, което се е случило, не “животът”, а технологията на езиците, които го разказват и в крайна сметка заместват.  

И не на последно място – удоволствието от стила, разбира се.

Сред различните модели, които се разпознават по страниците и между тях, е и моделът “упражнения по стил”. Читателят ще разпознае ред велики сенки на автори и творби, на почерци и стилистики, които книгата се забавлява да цитира, следва, разклонява, преобръща.

Борис Минков, "Граници на забавяне – места на оттегляне", с думи за книгата, Литературен вестник, стр. 3, бр. 15/2014.