И не помислям докога

 

Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана – компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, завладяваща. 

Книгата „И не помислям докога“ на Илиана Илиева притежава нещо, което ние, хората, започнахме да губим с много бързи темпове – човечността. Тя ни учи да се радваме на малките големи мигове от живота, въпреки неговата нетрайност и чупливост. Поезията ѝ е женска, без авторката да се срамува от това, такава е по онзи свещен майчински начин, от който се ражда животът. Това е поезия на смълчаната вода, на паметта, която пази и предава водата. Музиката в стихотворенията допълнително разкрива красивата по детски душа на Илиана, а на нас, читателите, не ни остава нищо друго, освен да се потопим изцяло в нея.

В тази книга поезията не се интересува от надпреварата с модерното. Паметта на езика се оказва дълголетна и стабилна като домашно дърво с корона от стари и кичести български думи. Това са стихове със силни вибрации, изградени от бистри метафори и слова, готови да прегръщат.