Иго

Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90-те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. „Българска армия“. Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка „Скъсай опаковката!“ (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга „Звярът“ (1999).

В новата си книга „Иго“ Лъчезар Лозанов задълбочава търсенията от предишните си творби като оголва напреженията между битие и език, а чрез поредици от радикални жестове среща историята и настоящето в трудно разрешим конфликт. Т. С. Елиът и Хайнер Мюлер могат да бъдат разпознати сред учителите на Лозанов, който създава поезия, чиито неотменими екзистенциални опори са несъгласието и съпротивата.