Калава

Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава – невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля.
–  Борис Минков

Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело боравене с езика, вглеждане в детайлите, ритмичност. Калавата – фината нишка, която минава през разказите на Евгения Динева, се запечатва в паметта ни като образ, който ни напомня за най-важния ритуал – този на живеенето.
– Михаела Илиева