Калин Руйчев: шепа думи

Веднъж, когато бях дете, тежкият въздух и морната тишина бяха еманация на щастието в късния летен следобед.

Веднъж, когато бях дете, светът имаше своя миризма, подчинена на моментното му настроение от сутрин до вечер. Носът ми се държеше като кучешки.

Веднъж, когато бях дете, направихме надбягване с костенурки под старата върба.

Веднъж, когато бях дете, играехме хокей без кънки, с дървени стикове и топка за тенис. Аз бях левак.

Веднъж, когато бях дете, бях толкова щастлив, че още ме топли.

Калин Руйчев