Капка

В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници.

Надежда Стоянова, 2017 – сп. Филологически форум, бр.5

Стихотворението (Ти се връщаш“) е според мене съвсем пряка реплика към Далчев, и то не само защото съвпадат отиващият и завръщащият се, но и защото тука е много точен в това стихотворение. Дори бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат „безмерно разочарования безбройни“. На тях Лъчезар Станчев противопоставя „любов и малка земна вяра“. Това е противостоенето на тези двама поети.

Светлозар Игов, 2011 – В Лъч. Станчев от 30-те…, БАН-ИЛ

Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме. А пък най-много Сашо Вутимски и виждахме до ден-днешен влиянието на Лъчезар-Станчевия стих.

Валери Петров, 2004 – „Поета на усмивката“, слово в НБКМ.

И най-после един нов лауреат – младият поет Лъчезар Станчев за сбирката му „Земя под слънце“, в която в изящни и различни от Каралийчевите звукови хармонии трепти патетично същата обич към майката родна земя.

Йордан Бадев, 1939 – „Щастливците 1939 г.“, в. Зора, бр. 6168

Онова, което отличава поезията на Лъчезар Станчев, е преди всичко липсата на изкуствени провиквания, нагласени пози, тържествени изстъпления, с каквито в последните години мнозина се опитаха да изнасилят нашия усет за художественост.

Петър Динеков, 1930 – в. Литературен глас, Год. 3, Брой 90

 

Завещание

Не ме търсете в мрачините,

в мълчанието на нощта,

че моя път през тях открит е –

ще бъда лъч в безкрайността.

И винаги ще се завръщам

В най-ранно утро в тишина,

Че цял живот мечтаех намръщен

За красота и светлина!