Кучки вероломни

Кучки вероломни съдържа дяволска дузина разкази на Роберто Боланьо (1953–2003), един от най-впечатляващите писатели от началото на новото хилядолетие: “скитникът чилиец, превърнал се в мексикански поет бохем, който прекосява океана, за да стане в Каталония един от най-оригиналните следвоенни европейски прозаици” (по The Independent). За Хитлер като коридорно привидение и футболисти, вкарващи голове със заклинания; за ултраси, отвлечени от момичета на мотоциклет, и цвета на пръстта в Африка; за ядене на игуани и среднощни срещи между самотници; за индийски бардаци и душеспасителни бягства; за Призрак с Патрик Суейзи и Андрей Рубльов на Тарковски; за Пабло Неруда, Никанор Пара, Алехандро Ходоровски и много други артисти, поети, емигранти и духове. След Телефонни обаждания това е вторият сборник на Боланьо в поредицата Кратки разкази завинаги. С очерк от Хуан Вильоро, мексикански публицист, писател и приятел на автора.

“За Есме с любов и омерзение” – с това посвещение започват Девет разказа на Селинджър, връх в съвременната кратка проза. Същата фраза бихме могли да използваме и за мото на Кучки вероломни: именно любовта (видяна тук със своето най-недоволно и мрачно лице) и омерзението са жизненият сок, който захранва тялото на тази книга.

– Paralelo Sur

Мирогледът на Боланьо може да бъде смущаващ, мрачен, но не и студен – хуморът исъстраданието са винаги някъде наблизо.

– The Guardian

Язвителен и нежен, изтънчен и достъпен, отворен и свенлив – Боланьо беше един противоречив великан.

– El Mercurio

Част от гения на автора се състои в това, че поставя ребром въпроса не намираме ли прекалено лесно утешение в изкуството, не го ли ползваме като извинение и параван в свят, зает да причинява твърде реални неща на твърде реални човешки същества?...

– The New York Times Book Review

В Боланьовите романи и разкази действащите лица, все едно добри или лоши, приятни или не, страстно се вълнуват от поезията и политиката по начини, които се оказват изненадващо свързани.

– The Threepenny Review