ЛАКОНИЧНО НЕБЕ

Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета – „Знамената са гневни“ и „Сенки на крила“, тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев поезията трябва да бъде другото име на надеждата. надеждата, че човекът ще открие действителния път към истината, хармонията и красотата, че ще се прероди поетически пред лицето на бъдещето. Поезията в споменатите книги отразява сблъсъка на противоположни чувства, състояния и настроения, мъчително съмнение, раздвоение и вътрешни конфликти и именно затова неин естетически бог, нейно емоционално слънце е надеждата.

Иван Гранитски

ISBN 978-954-09-1450-3