Легендата за Слийпи Холоу и други мрачни истории

Нещо зло дебне в мрака…

Надникнете зад завесата на здрача и разберете защо това, от което трябва да се страхуваме най-много, сме ние самите.
В този сборник ще се срещнете с четири бележити и смразяващи кръвта разказа: „Легендата за Слийпи Холоу“ и „Дяволът и Том Уокър“ на Уошингтън Ървинг, „Ужас“ на Джон Беруик Харууд и „Вампирът“ на Джон Уилям Полидори.

ОТКЪСИ:

„Погледът ми беше непоклатим и безстрашен, а тялото – неподвижно. Удивих се на себе си, но в тази агония от отвратителен ужас външно бях непреклонна. Ужасяващите очи потънаха и се отдръпнаха смутено пред погледа на безпомощно момиче. Срамът, който винаги присъства в лудостта, потиска гордостта от силата, кървавия глад на дивия звяр. Полудялото същество нададе стон и наведе рошавата си глава между измършавелите си отпуснати ръце“ – „Ужас“, Джон Беруик Харууд

„Господстващият дух, спохождащ този омагьосан регион и изглежда властващ над всички сили на въздуха обаче е привидението на безглав конник. Някои твърдят, че това е духът на хесенски кавалерист, чиято глава била отнесена от оръдие в някаква безименна битка по време на Войната за независимост. Фигурата му често бива забелязвана от селските хорица, бързаща в нощта, сякаш носеща се на крилете на вятъра.“ – „Легендата за Слийпи Холоу“, Уошингтън Ървинг

„Тези, които изпитваха това усещане за страхопочитание, не можеха да си обяснят откъде може да произлиза. Някои го приписваха на съсредоточения му сив поглед, който нямаше силата да надникне в човешката душа, но попаднеше ли върху нечие лице, бе като оловен лъч, който тежеше върху кожата, през която не можеше да премине.“ – „Вампирът“, Джон Уилям Полидори