Лица, тела, персонажи: истории от Куба

"Лица, тела, персонажи: истории от Куба" е колекция от документални фотографии на хомосексуалната и артистична общност в Хавана. Това е третото задълбочено изследване на Бабак Салари върху гей-субкултурите в Латинска Америка. Насочвайки своя фокус върху идентичността и сексуалността, творбите са своеобразно продължение на "Време в Хючитан", проект на Салари от 1994, който изучава уникалната култура в Хючитан, Мексико, където хомосексуалните са ценени и приемани като важни членове на общността и семейството. Пътуването му до Хавана през март 2001 вдъхновява Салари да се върне към тази тема. Малко след това той започва да документира разнородната общност от сексуални работници, студенти, артисти и други личности които се превръщат в главните герои на "Хомосексуални в периферията". Подобно на "Време в Хючитан", "Хомосексуални в периферията" е интимен поглед върху един обществен сегмент, в който хомосексуалните и други малцинствени групи получават уважение и свобода, които мейнстрийма на обществото не им предлага.

След като показва "Хомосексуални в периферията" по време на фестивала Image+Nation в Монреал през септември 2001, Салари пътува до Югозападен Афганистан, за да документира хуманитарната мисия на Medecins du Monde. Завръща се в Куба през юли 2002, където започва работа по нов проект с помощта на Роберто Сурбано, тогавашния вицепрезидент на UNEAC (Съюзът на кубинските творци и писатели). До август 2002 проектът еволюира във “Лица, тела, персонажи: истории от Куба”, в който Салари документира съзидателите на кубинската култура. Като събира заедно трийсет от най-прочутите кубински творци, от танцьори до драматурзи и фотографи, Салари става съпричастен на тяхната мисия да изобличат, изследват и надмогнат границите на сексуалността и идентичността.


Бабак Салари е фотограф и преподавател базиран в Монреал. Започва да се занимава с фотография като тийнейджър в родния си Иран, където публикува в няколко издания преди да влезе в затвора заради политическата си дейност. Три години след Ислямската революция, и след като прекарва шест месеца като затворник на режима на Аятолах Хомейни, той напуска Иран, за да избегне повторно влизане в затвора. По това време е на 21 години. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което пристига в Канада, където подновява обучението си и заниманията си с фотография. Има дипломи от Университета Конкордия в Монреал и от Доусън колидж, където по-късно преподава.
Най-сериозните фотографски интереси на Бабак са като хроникьор на малцинствата, обитаващи периферията на обществото. Различните му документални проекти през годините включват поглед върху ирански творци, живеещи като бежанци в Северна Америка и Европа, матриархални туземни общности в Мексико, и хомосексуални и травестити в Куба. В последните години пътуванията му го отвеждат до Афганистан, Пакистан, Ирак и Палестина, където документира живота на бежанци и пострадали от войната хора, най-вече жени и деца.