Лина Бамбина в търсене на Синия вятър

Една приказка живееше в мен много време. Когато бях малка, тя играеше заедно с мен. Скачаше, когато аз скачах, пееше, когато аз пеех. Пораснах, спрях да играя и на приказката ù стана скучно. Седеше до мен със скръстени ръце и намусено лице и дори не искаше да ми говори, толкова ми се сърдеше.
Когато децата ми се родиха, приказката се усмихна и започна да си играе с тях. Това толкова ù харесваше, че тя поиска да играе и с всички други деца.
Всяка нощ, когато моите деца заспиваха, тя ме караше да хвана химикалката и се изнизваше върху белия лист, за да дойде в нашия свят. Тази приказка се казва „Лина Бамбина“ и сега е ваша. Не я оставяйте да скучае!