Линия

ЛЯТНО
Ти, черна котко между розите,
и вие, рози, спрели тези черни лапички, и вие,
стопени сладоледи и мяукащи деца −
луната слиза да си изяде следобеда,
по-тихо!

Авторът няма вина и не поема отговорност за написаното от него. Съществува твърдението, че изкуството/изкуствата приковавали човека изцяло, изисквали (боже опази!) всеотдайност, трудолюбие, характер и пр. Тези приказки са калугерски, по-точно старомоминско-вдовишки.

„О, колко нежност има в името Мароко!“ – това е написало едно седемгодишно момиченце в концлагера Биркенау само месец преди да го превърнат в сапун. Настръхвам от този стих, но изобщо не се притеснявам от съществуването на сапуна. Нека да не смесваме нещата.

Изкуството не е храм, а работно място за тези, които изнасят литургии. Проповедниците са симпатяги и се лаская от мисълта, че евентуално биха ме допуснали в своя кръг.

Прочее, Велизар Николов е роден на 8 май 1949 г. в Ловеч с единствената цел да живее само в София – непрекъснато и неуморно. Зад гърба му са някои стихосбирки като „Братя квадрати“, „Колона“, „Непрежалимо“ и др. за възрастни и за невръстни.
 
В. Н.

"И в живота, и в стиховете на Велизар няма и искрица агресивност,  злоба, омраза. И животът, и стиховете му са изящна гравюра, деликатен Албинони напук на грандиозните платна, фрески или оратории преди, по време и след „революцията”. Те се оказаха колосалната печатна грешка, която беляза времето ни. Ние се забавлявахме. Велизар се забавлява и сега – не вярвайте на бележчиците му по листчетата."

Боян Обретенов, Svobodata.com