Лудници и храмове

Йорданка Маргаритова (1971) по образование е филолог. Романът „Лудници и храмове“ е първата ú книга. В нея правилата на подреждане се диктуват единствено от една неизтощима фантазност, демонстративно отказваща да си даде сметка за посоката, в която тласка повествованието. Разказът се води от името на въдворен в психиатрично заведение луд, който се стреми не да направи равносметка (пък макар и травматично изкривена) на досегашния си опит, а да опише света и по такъв начин да го постигне. Героят, разбира се, не артикулира в книгата тази своя задача, но тя пробива като основа на хаотично сменящите се перспективи, държащи се една за друга единствено от натрапващата се тема за времето (или по-скоро за „времето на множеството времена“). Независимо от наличието на устойчива рамка на разказването, лайтмотивните нишки в това произведение биват нарочно прекъсвани или сключвани в неразрешими възли. Небивалиците, нон-сенсът и пародията в книгата не са оригиналничене, а имат типологично сходство с детските игри, които живеят от удоволствието да разбъркваш произволно и да всяваш смут. Върху тази продуктивна основа стъпва книгата на Йорданка Маргаритова, затова не е случайно, че нейният хладен или по-точно хладнокръвен хумор бе разпознат от читателя като нещо близко.