Магистралният човек

За „Магистралният човек“ на Матей Стоянов

„Съзряването на младежа често е съпроводено от родителската грижа – какво поприще ще избере, каква среда се оформя около него, какви вкусове ще възприеме. Когато потомъкът се насочи към изкуството и литературата, още по-трудно може да се предвиди накъде по-точно ще поеме. Ако изборът му се окаже поезията, ще попадне в изобилие от гледни точки…

Днес поетът установява, че заедно с натрупаните години иска пак да изрече много неща. Явно желае до края да носи в себе си свои преживелици. Кога е бил повече аз – преди или сега?

Разликата сякаш е в това, че някога той е искал да бъде чут, а сега и разбран. За тази цел е нужна повече яснота. Трябва да се сприятелиш с думите, не само те, а и ти да бъдеш достъпен. За да стигнеш до извода: Не е лесно да бъдеш обикновен.“ – Матей Стоянов

***

Забравихме добрия, кротък делник.

За звуците му весели сме глухи.

Каруци пъстри в сънищата ни не пеят.

Къде отиде онзи прах златист,

по утринните пътища понесен?

Забравихме въпроса: „Закъде сте?“