Малка книжка за есента

Есента е такава. Пъстра и тиха, кара те да се загръщаш плътно в жилетка, с пушек въввъздуха и ухание на прегоряла захар. Някой някъде печекестени. Друг прави сладко отдюли. Или пък сладкиш с орехи. В небетосе носят облаци, които сякаш са разресани срядък гребен. Ябълкитев овощните градини се търкулват смело през оградите и потеглят насвои собствени, незнайни пътешествия. Крушите оголват жълтите си коремчета, горди с бухналата си осанка. Тиквите се кипрят в оранжевапрелест и тихонашепват:„Изпечи ме, изпечи ме!“. Чушките са гладкии имат аромат на предстоящалютеница. Когато листата на дърветатазапочнат да падат, се чува единствено танцът им,спускащ се към земята. Звучи като приглушена буря или далечна река, като одеяло, което покрива ято пърхащи пеперуди. Звучи като време, което няма значение. Есента плисна навън исе превърна в птичи полет без звук, а на мен и на вас остави 32 рецепти – сладки, солени и за зимнина. Приятно готвене! Ирина Катеринска