Малка книжка за Великден

Тази година поемаме на друго пътешествие и ни се иска колкото се може повече хора да дойдат с нас. Всичко започва в моята кухня, където има десетки килограми брашно, захар, яйца и масло, леят се литри прясно мляко, танцуват свежи пролетни зеленчуци и сладки сушени плодове, а агнешкото има аромат на мента. Изваждам тетрадката със спомени за срещнати по света различни вкусове и онази с рецепти, получени от нови приятели, идващи от различни държави. Запретвам ръкави и потеглям из дебрите на вкусните сладкиши, които християните в Ливан приготвят за Великден, замесвам малки козуначета с маков пълнеж, както ги харесват в Чехия и Полша, откривам любимата си, но забравена рецепта за ризото със зелени аспержи, което се приготвя през цялата пролет в Германия. Варя портокали, докато се стопят на гъсто сладко, и покривам с него полския маслен сладкиш, наречен „Мазурек“, изпичам пресни малки картофи с розмарин, както ги приготвят в Португалия и ги сервират към агнешкото за празничния обяд, пренасям се в Швеция с една особено привлекателна салата от яйца, лук и аншоа. За няколко часа се озовавам и в детството на Димитър, където заедно с него и баба Елена замесваме тестото за любимите в семейството им курабии. Приготвям всички онези рецепти – за италианския пай, спаначения киш, английските хлебчета, с които се срещнах преди две години наживо, и отново пътувам, докато ги вкусвам. И меся козунаци, разбира се. Меся ги бавно и с наслада, за да им дам нужното време и сили да се превърнат в пухкави сладки облаци. Димитър запечатва уханието на всички ястия в красивите снимки, които ще намерите в тази книжка. Рецептите са 23, сладки и солени. Носят всебе си духа на Великден, който можем да открием в сърцата на хора, разпръснати по целия свят, на всички континенти. И няма значение къде точно се намираме – във влак, на кораб или в самолет, в Азия, Африка или Европа, у дома с близките си хора или сами със себе си. Празникът се случва в нас дори и когато обикаляме света, седнали на кухненската маса с книжка с рецепти в ръка. Е, ще попътуваме ли заедно? Ирина Катеринска