Мехмед, Червената бандана и Снежинката

Книгата „Мехмед, Червената бандана и Снежинката” е провъзгласена от критиците за най-добър роман за 2018 г. на територията на Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна гора и е отличена с литературните награди „Меша Селимович“ и „Мирко Ковач“. Това е една много лична и автентична изповед, в която писателят разказва за живота си в Америка, за болестта, която връхлетява него, а след това и жена му, за своите отношения със сина си, за травмите от миналото и за страха пред смъртта и забравата. Разделена на три части, фрагментарна като възприятията и спомените ни за света, в който живеем, тази книга неусетно ни завладява със своята искреност, проникновени размисли, както и с отказа си от назидателност и патетика. 

„Интелигентен, честен и сърцат, романът на Мехмединович притежава всички качества, които човек търси в един приятел. И като приятел той е достатъчно честен, за да не ви спести и най-суровите истини, както и да ви гарантира, като един истински приятел, че докато го четете, никога няма да се почувствате самотни дори в моментите, които разбиват сърцето ви.“ 
– Етгар Керет

Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей.
– Пол Остър

[Мехмединович пише] за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. „Мехмед, Червената бандана и Снежинката“ е книга, с която започва и завършва историята на литературата.
– Миленко Йергович

Страшна и прекрасна книга, великолепнa в прославата на писането и възвишенa в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като читател.
– Владимир Арсениевич

Роман, който с формата си сякаш ни помага да усетим рехавостта на самата памет. Болезнено трогателна книга за любовта, бащинството, брака, но преди всичко за правото на живот – поне
на този, който имаме зад себе си, който искаме да опазим в спомените си.
– Ивица Иванишевич

Спокоен и съзерцателен, с меланхоличен хумор и нестихваща жажда за красота. Семездин Мехмединович се заема с вечното изследване на паметта на изгнаника, като се опитва да примири съдбовните травми от миналото със склонността на времето да ги заличава. „Помненето и забравянето стоят едно до друго, съставени са от една и съща субстанция.“ Тази субстанция, каквато и да е всъщност, пулсира в благородството и великодушието на това литературно произведение.
– Сам Сакс, The Wall Street Journal

Вълнуваща медитация върху това какво означава да скърбиш за хора, които са все още живи, и места, които все още съществуват – но вече не са такива, каквито са били някога.
– Eмили Бурак, Alma

Издаването на това произведение беше подкрепено от ТРАДУКИ, литературна мрежа, в която са включени Федералното министерство за европейски и международни въпроси на Република Австрия, Министерството на външните работи на Федерална република Германия, Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Австрийското сдружение на преводачките и преводачите (Литературна къща Виена) по възложение на Федералното министерство за изкуство, култура, държавна администрация и спорт на Република Австрия, Гьоте-институт, Фондация „С. Фишер“, Словенската агенция за книгата, Министерството на културата и медиите на Република Хърватия, Министерството на обществото и културата на Княжество Лихтенщайн, Фондацията за култура на Княжество Лихтенщайн, Министерството на културата на Република Албания, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, Министерството на културата на Румъния, Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Черна гора, Лайпцигският панаир на книгата, Министерството на културата на Република Северна Македония, Министерството на културата на Република България.