Мир и война

Необичаен детективски тандем се сблъсква с неуловим убиец и с войските на Наполеон в новия роман на Борис Акунин от поредицата за историята на руската държава

Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята 
на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В 
„Мир и война“, реверанс към шедьовъра на Лев Толстой, главен герой 
е вдовицата на идеалиста Луций Катин – Полина Катина. Тя е помешчица, 
която управлява справедливо, но с твърда ръка своето стопанство. За 
Полина само това е важно, както и грижата за нейната внучка Александра – 
нова потомка на рода с петънце на челото. Предстоят им обаче сериозни 
изпитания, които изглеждат непосилни за две жени.

Полина е силна и корава и рядко пада духом. Преживяла е какво ли не 
и сама намира решение на всякакви проблеми. Но когато от реката е 
изваден труп на младо момиче, на спокойния живот в нейното село е 
сложен край. Оказва се, че това не е първото убийство, а всички жертви 
са със сходна физика, били са убити по особено мъчителен начин и 
костите им са изцяло потрошени. Полина се заема да открие злосторника, 
а в разследването й помага Александра, която има интерес към медицината. 
Но междувременно детективският тандем е изправен пред нови проблеми.

През 1812 г. армиите на Наполеон достигат Русия. За Полина войната винаги 
е била нещо много далечно, но сега е на прага й. А след един нелеп сблъсък 
с французите цялото село е опожарено, а важната за оцеляването на всички 
реколта от овес е конфискувана. В условията на военен хаос Полина се впуска 
в отчаяна партизанска битка с нашествениците, за осигуряване на провизии 
и за връщането на овеса. Помагат й най-доверените й хора, с тактически план, 
който включва яростни атаки и опити за надхитряване на врага. А издирваният 
убиец отново напомня за себе си...

Борис Акунин ни представя един невероятен детективски тандем. Полина не 
е млада и далеч не толкова наивна, както нейната внучка, но двете заедно 
наистина са способни да засенчат друг култов разследващ тандем – Ераст 
Фандорин и Маса. В романа има още колоритни персонажи, чийто лични 
драми проследяваме на фона на важните исторически събития. Акунин за 
пореден път майсторски пресъздава атмосферата в Русия, този път от 
началото на XIX век, засягайки теми за морала, справедливостта и 
човешката издръжливост пред лицето на всевъзможни несгоди.

Нямаше време за вайкане, че душегубецът е избегнал наказанието. По света се случваха огромни, страшни неща. Французите неспирно напредваха, войната бе все по-близо. На последната станция на Смоленския път преди Москва, където всеки куриер, дори най-спешният, се спираше да пийне квас, Полина Афанасиевна имаше свой шпионин, красивата, хитра Настася, по прякор Лисицата. Румена, весела, приказлива. Седеше си на верандата и люпеше семки. Как умореният от войната човек да не размени някоя и друга дума с такава хубавелка? Лисицата не разпитваше за тайни, питаше само: откъде пристигаш толкова прашен, соколе?

Соколите пристигаха от все по-малко отдалечени места: от Дорогобуж, Вязма, Царево Займишче.

Катина едва дочака заветната Наталия Овсяница, 26 август, когато овесът вече може да се прибира. Изведе на нивите всички свои и взе на заем работници от съседите. С тежък труд от изгрев до залез се оправиха за два дни. От хиляда десетини събраха почти деветдесет хиляди пуда. За това голямо количество помешчицата предварително разшири хамбара.

Армейските интенданти обичаха да купуват овеса на Катина не само защото беше добър до зрънце, на военните това общо взето им е все едно – нали няма те да го дъвчат. Но Полина Афанасиевна бе измислила нещо полезно за всеки командир. Сипваше овеса в малки трипудови чували, всеки точно по една конска порция. Лесно е за броене, пък и е удобно по време на поход. Да кажем, един кавалерийски полк или ескадрон тръгва на тридневен марш. Връзваш на седлото три малки чувала – и това е храната на коня. А освен това за фуражното началство е голямо облекчение да закупи такова количество зърно на едно място, а не от сто различни помешчици.

Цената, която Катина разчиташе да получи за стоката си, беше военновременна – по полтина в сребро за пуд, така че всичко излизаше около сто хиляди. Огромни пари, пет пъти повече от обикновена година. Вече дори беше измислила за какво ще ги похарчи.

Само едно я притесняваше. По последния пратеник, хлапето на дърваря, Настася съобщаваше, че точно на Наталия Овсяница най-накрая се очаква голямо сражение. Някъде край Можайск, това е само на 80 версти от Вимиралово. Ако Бонапарт разпердушини Кутузов (а това е почти сигурно), отиват си паричките. На никой повече няма да му трябва толкова овес, че и на такава цена. Ако продадеш половината по двугривеник, пак добре.

Помешчицата много се вълнуваше за честта на руската войска. Само да устои, само да не се даде в плен на французина. Само още две седмички да повоюват, та хамбарът да се опразни, а после вече могат и да се помирят.

Затова вечерта на следващия ден, когато кметът Платон Иванович, събрал всички мъже и жени, се зае със сортирането и складирането, Катина отиде сама на Смоленския път – да разбере как е свършило всичко там, край Можайск. Сашенка помоли да я съпровожда. Запрегнаха кабриолета. Седнаха една до друга, високо на капрата.

Още преди да стигнат до големия път, срещнаха уездния предводител Николай Илич Толстой. Той препускаше в галоп, размахваше шапка, косата му се беше разрошила от язденето. Още отдалеч се развика:

– Победа! Велика победа!

Рязко спря коня и взе да разказва едно през друго. Братовчед му беше адютант в щаба на действащата армия и му бе пратил копие от рапорта на Кутузов до негово величество.

Графът започна да чете:

– „На 24-ти август в 4 часа по пладне ариегардът ни бе атакуван от французите край Колоцкия манастир. Превъзхождащите ни сили на неприятеля наложиха отстъпление към позиция недалеч от Бородино, където войските вече бяха строени в боен ред. В същия ден нашият ариегард имаше сблъсък с кавалерията на неприятеля и удържа победа…“.

Като видя количеството листове, треперещи в ръката на Николай Илич, Катина каза:

– Графе, ние със Сашенка няма да разберем военните подробности. Обяснете ни накратко какво се е случило там, край това Бородино.

– Врагът е отблъснат по всички позиции! Сега ще ви прочета края: „Този ден ще остане вечен паметник на мъжеството и забележителната храброст на руските воини, където цялата пехота, кавалерия и артилерия се биха отчаяно. Желанието на всеки беше да умре на място и да не отстъпи на неприятеля. С превъзхождащи сили френската армия под предводителството на самия Наполеон не превъзмогна твърдостта на духа на руския войник, жертващ с бодрост живота си за своето отечество“.

– С бодрост? – повтори замислено Полина Афанасиевна. – И „не превъзмогна“? Нещо не ми прилича на велика победа. Знам аз как се пишат рапорти на височайшето име. А няма ли някаква лична бележка от вашия братовчед?

– Има. Серж ми пише, че загубите ни са големи и фелдмаршалът е заповядал на войските да отстъпят към Москва – с донякъде помръкнал глас каза Толстой.

– Ето какво ще ви кажа аз. Бонапарт здравата е натупал нашия Кутузов. Макар да съм жена, знам: след победа не отстъпват.

Графът взе да спори, но Катина не искаше да си хаби времето за него. Продължиха по пътя.

– Сега трябва да разберем доколко тежко е положението – обясняваше Полина Афанасиевна на внучка си. – Да видим как отстъпват нашите – в боен ред или в тълпа. Ох, притеснявам се за овеса…

– Бабо, как можете да се тревожите за овеса, когато отечеството е в опасност? – възнегодува Сашенка.

– Моето отечество сте ти и Вимиралово, а останалото са мъжкарски игри – отвърна Катина, подкарвайки конете.

// Related book:collections/30406112
// Author blog id:blogs/authors/17627084