Момчето, което ходеше с краката нагоре

"Момчето, което ходеше с краката нагоре" на Васил Загорски е приказка за деца, която говори на своите читатели като с възрастни. Заглавието тръгва от представата, че живеещите на другия край на земята ходят с краката нагоре и в този смисъл са напълно обратни и "сбъркани". Историята в книгата на Загорски разказва за една полу-приказна, полу-истинска война, в хода на която децата наред с героите се научават не само на военна стратегия и тактика, на издръжливост и съобразителност, но също така и научават цената на приятелството и милостта. В края на историята малките читатели разбират, че независимо от цвета на кожата и произхода на различните хора, всички те са песъчинки, разпръснати по света.