Музикалният смисъл

Според добре известната традиция, която започва с изследванията на Готлоб Фреге, смисълът винаги се осветлява във връзка с изказването и неговото значение. В тази традиция музикалният смисъл се тематизира в дискурсивната рамка, чието средоточие винаги остават музикалната знакова система и начините, по които в нея е означено или може да бъде означено музикалното. В перспективата на такова виждане винаги се изправя музикалният семиозис във всичките му семантични, синтактични и прагматични аспекти, а музикалният смисъл е търсен в екстензионално-интензионалните, денотативно-конотативните напрежения на музикалното изразяване. В. Култура, Брой 20 (2459), 22 май 2007 г. ... Да се чете този труд е предизвикателство към чувството за мисловно езиков стил. Това особено оцветява прочита на последната глава, посветена на музикалната тишина като пределно онтологично условие за отключване на музикален смисъл "като тъждество у мен на битие, съ-битие и събитие." Финално се явяват два образа на музиката. Първият е гротесков - музиката е бъбривост, подтананикане. Вторият образ е на музиката-саморазкриване: разкрива ни каквито се оказваме, когато сме непотулени от самомнение. Прочитът на най-новия труд на Иля Йончев "Музикалният смисъл" напомня по радостен начин, че точно той е преподавател по "Музикална естетика" в Националната музикална академия, разширена от него, естествено, като Философия и естетика на музиката.

Розмари Стателова