Книгата изследва на първо място музикалното мислене като основополагащо за музикологията и музикалната философия понятие и след това - две от неговите „лица“, а именно античното и патристическото.

В съдържателно отношение както музикалното мислене, така и конкретните антично и патристическо музикално мислене получават в текста ново понятийно определяне, което налага уточняване на методологията на изследване на техните проявления.

Приет е методът на феноменологията, но отнесен към областта на музикалното, и оттук - обособен като музикалнофеноменологичен метод. Избраният и приложен изследователски подход позволява да бъдат открити нови условия, „форми“ и места на проява на античното и патристическото музикално мислене както и да разберем, че тези велики представители на музикалното мислене си имат всеки свое си родословие и начин на живот - независимо че твърде често ги срещаме в едни и същи пространства на знанието, облечени в едни и същи академични носии и говорещи с един и същи научен език.

Какво означава да мисля музикално?

Мисленето за музиката е съвсем различно от музикалното мислене като мисленето на музиката, т.е. от мисленето в обреда, мита, философията, космологическия всеобщ живот, празника, песента.

Музикалните „явления“ като изходна позиция и цел

В книгата е оспорена методологията, която търси античното и патристическото музикално мислене в теориите, числата, тропосните (модусните) схеми и писмените паметници.

Древното музикално мислене не е откриваемо във и възстановимо чрез музикалните трактати, нотации и теоретични системи.

Музикалнофеноменологичният подход е обърнат към смисъла и целостта на музикалното (про)явление и едва след това, ако е необходимо, - към неговите знаци, описания и теоретични конструкции.

Античността

Обредите и музикалните явления, Дионис и Аполон, Орфей, Питагор, Платон, числото и душата, космосът и философията като „най-висша музика“, заклинанията и лечителната сила на музиката, тонове, скали и тропи (модуси).

Патристиката

Песента и славословието, времето на патристиката, гласът, любовта и музикалната жажда, музикалната писменост и авторство, църковните отци и изкуството „музика“, solo vox на отците.

Като книга, предлаганото изследване „е пред всеки и за всеки - доколкото философията, музиката и древността са неизменни наши спътници.“

Йордан Банев, „Предговор към изданието“

За кого е тази книга?

• за музиколози, музиканти и изследователи на музикалната култура;
• за читатели с интерес към философията и естетиката на музиката;
• за студенти и преподаватели по музикознание, философия, богословие и културология;
• за изследователи на античността, ранното християнство и патристиката;
• за читатели, които се интересуват от връзките между музика, мит, обред, религия и философия;
• за всеки, който иска да погледне отвъд музикалната теория към музикалното мислене като живо явление.

Още книги за музиката като философски проблем

Поредицата е посветена на осмислянето на музиката и музикалния опит като самостоятелно поле на философско и хуманитарно изследване.

„Музикално философски разслоения“ Иля Йончев „Музикалният смисъл“ Иля Йончев „Музикална онтология“ Иля Йончев „Музикологичният дискурс“ Иля Йончев

Какво означава да мисля музикално?

Изследване на античното и патристическото музикално мислене през смисъла и целостта на музикалното явление.