Напускам, ангелът ми хранител е пиян

„ ...В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса.

Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното звучене на панаирджийска латерна в дует с арфа. Исках да постигна музикалното звучене на Том Уейтс, който умее със съдрания си глас, използвайки разстроени инструменти, да създаде емоционална музика, макар и невинаги музикално вярна. Това планирах като емоционален фон на самите истории. Те, разбира се, на места се разминават – тонът и фактологията, но и това беше с цел – исках да звучи като разказ на дете. Децата успяват да разкажат най-сериозната история с невероятна незаинтересованост и някак между другото, а това, което споделят, кара косите на възрастните да настръхват. Те могат да разкажат по най-сериозния начин нещо, което съществува само в техния детски свят и е незначително, но за тях е всичко, най-важно и единствено.

Като финал – иска ми се да рискувам със собствен звук. Той е блус – неравен ритъм и нагорещен въздух, черно-бяла снимка на клоунско лице.“

Алекс Томов