Наричат ме България

Авторката на „Алтъна“ – магьосницата на словото Иве- лина Радионова, поднася сборник с разкази, в които ге- роите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни ка- рат да се гордеем, че сме българи.

Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо – ръце, които приспиват дете. После – планини-великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо увила семена за посев, потъмняла икона и сребърни чанове в изоставена къща, дърво, чийто корен достига кръвта на предците ни. Най-накрая – нестинарка. Върви по парещите въглени, нарамила безмерна болка. Търкулва се в краката ѝ угаснала звезда и тя усеща – навярно душата на едно от децата ѝ полита високо. Сърцето ѝ спира за миг, тъй както цветето потръпва преди буря. И следва вик, раздиращ сърцето. А вятърът повдига този вик над канари и урви и с ехото го връща. В стръмното на залеза, в благото на изгрева, над сянката на вчера една жена върви. А в ръцете ѝ е най-великият дар – буца рохка пръст, споена с вярата за утре. Мнозина ще рисуват родината, ще я възпяват в песни и ще римуват името ѝ древно. В дълбините на времето ще остане и моята обич към нея. Нека тази книга е поклон с благодарност към майчица България! Ивелина Радионова