Нас, които ни няма

„Нас, които ни няма“ е обяснение в любов към цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта.

„Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални части и финалът са чудесни писателски решения.“ (Яна Букова)

„Рядко срещано интелигентно и оригинално перо. Този роман няма аналог в родната литература и запълва ниша с огромен потенциал. В него се усеща и ерудицията, и дълбоката интуитивност, и способността на Антония Апостолова да моделира света като ярко естетическо изживяване.“ (Ваня Майсторска)