НАСАМЕ със Саавската царица

Когато четете „Насаме със Саавската царица“ от Вили Тодоров, погледнете се в огледалото и ще се озовете във... „Вили и Огледалния свят“ – моля да ми прости Луис Карол за плагиатството с неговата Алиса, потънала в своята паралелна вселена.
Имаме двама поети:
Андромаха (Белла) – музата
Вили Тодоров – посетеният.
Може да се каже по Висоцки, че музата тихо го е посетила и си е тръгнала, но... може и да е поостанала... Все пак са си поговорили. Като Смирненски с Дявола, с който са пили горчиво кафе, като Йезавел с Ахав. Като поет с една „гола и боса“ – защото гълъбите ходят боси, предизвикателната, с която иска да си каже „наздраве“ вместо „амин“. И двамата не искат да си наливат сами горчиво вино... И с цялата енергия, която минава през техните докоснали се светове. Пред и зад огледалото и неговите отражения. Пред и зад римите и провокацията на идеите. През и след „Здравей, многолика!“, както казва той.

Мила Вачева,
„Рицар на книгата“,
зав. отдел „Култура“ на в. „24 часа“