Нашето вечно утре

„Нашето вечно утре“ е една от най-добрите книги, които съм чел.“ – Джон Грийн

Две деца се запознават в стая за игри в една болница в края на 80-те години. Едното придружава болната си сестра, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците са дълги на такова място. Общата им любов към видеоигрите се превръща в споделен свят – на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва.

Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат – да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат играчите, и едновременно с това в дигиталните светове намират интимността, която им се изплъзва в реалния живот.

Това е многопластова история за перфектните светове, които Сам и Сейди създават, и за несъвършения свят, в който живеят; за израстването, себеоткриването и успеха, който променя правилата на играта; за любовта, душевната и физическата болка, от която е невъзможно да се скрием. И за живота, който е просто една нечестна игра.

„Нашето вечно утре“ е интимна възхвала на златния век на видеоигрите, но е и разказ за двама души, които се опитват да преодолеят ограниченията на личностите си, за да открият различни форми на любов и обич. Роман, който изследва природата на идентичността, креативността, провала, изкупителните способности на игрите и нуждата да се свързваме: да обичаме и да бъдем обичани.

© Изображение на корицата: „Голямата вълна край Канагава“, Кацушика Хокусай. Музей на изкуството „Метрополитън“, Ню Йорк