Не се сбогувам

"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно" - Ню Йорк Таймс

Русия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот.

Чувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина.

// Second paragraph description

Ще успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на

своя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов,

Ераст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта...

// Full Text excerpt

Първо се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти...Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто.

// Related book:
// Author blog id:blogs/authors/17627084