НЕИЗЧЕРПАН ЗАМИСЪЛ

Поезията създава „норми“ в пустотата на бялото очакване и е необходимо „гласовете“, които съдържа, да имат комплексни функции, за да може да заговори за духовния излаз и за оцелялото, защото човек се намира непрекъснато в своеобразно постсъстояние, както е постмодернизма. Човек реставрира в момент след отминаването на поредната буря. Постмодерният човек говори за оцелялото в своя вътрешен свят и в света около себе си.

ISBN 978-954-09-1714-6