Няма места за сбогуване

Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят.

 

 

Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. 

Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. 

Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. 

В тази книга живее онова твое Аз, което осъзнава всеки миг. И днес е добър ден да я прочетеш. 

Защото малко са местата, на които можеш да срещнеш най-важния човек на света. 

Себе си. 

 

Тази книга е:

момчето, което вечно си отива (дали към северния или южния склон на спомена, зависи от личната доза меланхолия), мъжът, който остава да маха тъжно след топлите следи на автобуса, след жената, увлякла всички неща, неотделими като сърце на праскова, защото места за сбогуване няма.

Пригответе спомените си – веднъж преведени през тази книга, ще бъде трудно да се отделят.

 

Поезията на Иван Брегов е лишена от претенцията на онези, които отчаяно желаят да бъдат поети. Всъщност, тук е точно обратното – независимо дали го иска, или не – той е поет и вратовръзката и сакото трудно ще променят това.

Десислава Желева

 

Мажорно, приглушено и в хармония... "Докато четеш, ставаш Иван Брегов"