Номад

"Номад“ е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения  през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване – универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем. 

Людмила Калоянова

Възприемам стиховете в „Номад“, в които одухотворените пейзажи от отвъдокеанската действителност и от родните ширини се превръщат в пейзажи от душата, като силно въздействащ автобиографичен роман в мерена реч, помагащ ни да усетим личното вълнение като обобщение за световните страхове и надежди.

Георги Цанков

Цялата книга е една метафора на болката и носталгията, но и на радостта и тържеството от живота. Населена с „хора-призраци“, които обаче са по-реални от мнозина живи. Всъщност това е сърцето на „Номад“ – топло, искрено, носталгично.

Павлина Павлова

Чужденец

Пропътувах го този живот 
пропътувах 
първо и преди всичко 
себе си 

пропътувах близките 
и сълзите им 
бях 

чужденец сред свои и 
сродник на 
чужденци 

бегач по раздвоен път
вълк  
готов да разкъса луната 

бях
дръвче в пъртина от бетон 
утроба без 
плът

тичах
надпреварвах се с вятъра 
търсех

в непостоянството му
обещание за 
родина