Огън и мъгла

„Четем и препрочитаме купища книги; и за какво ги четем? – подхвърля с насмешка интернет-поколението, а интерактивистите отиват по-далеч и гледат на четящите като на изкопаеми, на хора от друга планета.”

От хребета на годините и опита си писателят Любен Петков вижда всичко това, но добавя: „Добрата книга е като добрия човек – рядко ни навестяват. Общуването с книга, която ти харесва, е същото, и може би повече от общуването с най-добрия събеседник, приятел, любим...”

Така, като общуване с приятел, е замислена и тази наглед странна книга с дълго подзаглавие (Шарки, документи и дрънкулки, фрагменти от ръкопис), което подсказва, че авторът є няма намерение да поучава и назидава, а да разговаря – да припомни нещо забравено, да разкрие таено, да разкаже чуто и видяно, да сподели щастливи (и не дотам) мигове... А в този тематично широко разлят разговор обезателно и ще се замислиш, и ще се засмееш.