Онтология на отсъствието

Атанас Игов (1979) може да бъде предвиден като едно от забележителните имена на българската хуманитаристика. „Антология на отсъствието“ е неговият дебют, който респектира с ерудиция и аналитични способности, с неочакван поглед и смели прозрения. Философските есета на Атанас Игов се отличават с тънко познаване на българската и европейската философски традиции, но и същевременно стоят далече от епигонските рефлекси, характерни за мнозина от начинаещите мислители и анализатори.

Най-сериозното достойнство на книгата „Антология на отсъствието“ е приносът й към съвременното изграждане на т.нар. български философски език — умелото съчетаване на понятийната строгост и евристичния есеистичен изказ, нюансирането в значенията на уж близки думи и понятия, внимателното им полагане в контексти, където се оглеждат в нови изненадващи смисли. Това е книга за новото удоволствие от тълкуването на текстовете и световете.