Организационно поведение

ОП се стре­ми да оси­гу­ри пра­к­ти­че­с­ки по­лез­ни ин­ст­ру­мен­ти за по­ве­ден­ски анлиз на ня­кол­ко рав­ни­ща. Първо, обект на  вни­ма­ние е по­ве­де­ни­е­то на от­де­л­на­та личност в ор­га­ни­за­ци­я­та и фа­к­то­ри­те, ко­и­то го обу­с­ла­вят.

Във фо­ку­са на ОП  по­па­да с ця­ла­та си ком­п­лекс­ност и сфе­ра­та на ме­ж­ду­ли­ч­но­ст­ни­те от­но­ше­ния в ор­га­ни­за­ци­я­та. Зна­чи­ми за ОП са и вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та в мал­ки­те гру­пи (формал­ни и не­фор­ма­л­ни), ка­к­то и по­ве­де­ни­е­то на са­ми­те гру­пи. В компетенции­те на ОП са и ме­ж­ду­гру­по­ви­те от­но­ше­ния (например ме­ж­ду управляващи и управ­ля­ва­ни, ме­ж­ду раз­лич­ни­те от­де­ли и не­фор­мал­ни струк­ту­ри) и отношенията организация–личност.