Патилата на метлата

Живееше вещица

мила и кротка.

Тя имаше пухкава

питомна котка

на черни райета,

с очи ококорени.

 

И шапка,

която стърчеше нагоре.

И котката мъркаше

силно, доволно,

и рижата вещица

хвъркаше волно,

метлата щом литнеше

в полет щастлив

по-бърза дори

и от вятъра див...

 

„Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са сътворили ново съкровище... Направо сме влюбени.“ 

Индипендънт

 

„Патилата на метлата“ в Goodreads

"Проследи в рими "Патилата на метлата"

Вал Стоева, Аз чета

Преводачката Мария Донева чете книжката