Пауновото перо

Чу се плясък, над поляната се спусна голяма сянка и като паднала от небето златисто-зелена светкавица, там се приземи самият Змейко Златокрилко. С кацането се превърна на човек и се запъти към седналото под дъба момиче. Изумената Яна не знаеше какво да прави, да се радва ли, да се крие ли от него в корубата. Дали все пак да не се върне в пещерата със Змейко, да изчака там „спасителния отряд“? Но онзи връх е непристъпен, как биха се качили с конете си момчетата?! Или да остане тук, при самодивите, но да продължи с опитите за бягство... по някакъв начин... Но как?! Може би все пак трябва да потърси онези билки разделни? Докато се чудеше, събудените самодиви скочиха и ядосано викнаха към змея да не пипа тяхната малка мома. Внезапно Яна се озова между два лагера: отдясно я държеше за ръката Змейко, отляво здраво бе хваната за другата ръка от Магда, подкрепяна от двете си дружки.

Тръгнали да търсят отвлечената от змей Яна, нейните близки се озовават в чудния свят на българските приказки. Редът там е нарушен, а възстановяването му зависи единствено от тях. Това е роман-приказка за всички, които се интересуват от българска митология, независимо от възрастта. И докато по-младите читатели изживяват вълнуващи премеждия сред змейове, юнаци и самодиви, то големите, с помощта на приложения Пътеводител, ще съзрат зад познатите образи древни вярвания с прастари корени – тракийски, дори орфически.