ПЪТУВАНЕ НАПОСОКИ

В „Пътуване напосоки“ като в калейдоскоп са събрани отрязъци от спомени. Нима може някой да обхване изцяло душата? Да я задържи в шепите си, да я разглежда и подрежда?

Нанизва Димитър Овчаров парченца от паметта в пъстрата броеница на живота си и като своя герой от разказа „Аз не съм просяк“ ни казва: „Броеницата е твоя!“ И добавя: „Приятелю, вземи тази книга, занеси я в дома си, и когато имаш време, превърти зърната на спомените ми, за да се зна, че на тази грешна земя е живял и страдал такъв човек като мен. Не ме забравяй!“

Виолета Станиславова