Писма до есента. Сонети

В сборника с толкова давидковския наслов „Писма до есента“ са събрани за пръв път всички сонети на поета, от всичките му стихосбирки и от романите, за да се очертае истински, в цялата му широта и единност, трайното пристрастие на Давидков към този жанр, както и истинският му ръст на един от неговите майстори в съвременната българска поезия.

Подобно на други майстори на жанра, Давидков не е педант. Въпреки че нерядко когато пожелае ни дава кристално изчистена сонетна форма, не ѝ робува. Неговият сонет не е класически (още по-малко го интересуват отделните разновидности на класическия сонет), а модерен: поетът не се притеснява да удължава, понякога прекомерно, броя на сричките, и още повече - да накъсва стиховете, за да подчертае динамиката в интонацията, смисловата й обвързаност.

За Давидков сонетната форма не е самоцел; не са самоцел и нейните „класически“ компоненти, каквато е римата: тя не е предмет на самостойна виртуозност и ако понякога попадаме на неточни или сложни съставни рими, те изглеждат по-скоро случайни находки, отколкото да са специално търсени.

Събрала сонетите на поета, книгата „Писма до есента“ не е нещо обособено, самò за себе си, стърчащо; в рамките на специфичния жанр на сонета тя е редуцирана извадка, представителна за цялата му лирика. Съдържа всички „теми“, които са ѝ присъщи, всичките й характерни черти, особената ѝ мекота - нейната забуленост в силна, ярка, но ненатраплива метафоричност.

Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите.

Атанас Далчев

* * *

Пълноводието на духовната природа е основата на неговото сладкодумство, на блестящо инкрустираните поетични видения, неусетно превръщайки се в същностен белег на явлението Иван Давидков.

Проф. Симеон Янев

* * *

Мисловното начало в зрялата лирика на Давидков, съпрегната с изяществото на строгата сонетна форма,  придава нещо от парнасистката изисканост на стиховете на Рилке от „парижкия“ му период.

Проф. Симеон Хаджикосев

* * *

Иван Давидков е лирик от най-висок карат. Стопроцентов лирик! И талантът му нямаше как да не прерасне и към прозата, и към живописта. Никак не е без значение, че Давидков беше и почтен човек.

Румен Леонидов