ПОЕМАМ ТОЗИ РИСК

Бяла тъга

 

Аз, откакто от всичкия шум оглушах,

сетивата си в Нея покръстих

и нестройният пламък на мойта душа

търси завет под нейните пръсти.

 

Има тръпка в узрелия вкус на живот,

оцелял след измамни победи,

както – точна минута за златния плод,

заухал на дървото последен.

 

Там, под осмия цвят на небесна дъга –

в недокосната още идея –

влизам в църквица малка от бяла тъга

и пречиствам света си във нея.